Анорексия нервоза е заболяване на млади момичета, които са развили патологична натрапливост по отношение на теглото си и храненето. Често старта е в ранния пубертет, когато тялото се променя, израства на височина и на килограми, хормоналните промени могат да предизвикат неконтролируем апетит. Това плаши момичетата, защото наложения медиен идеал е на слабото, спортно тяло. Започва се с диета, смъкване на няколко килограма, одобрение от връстниците, което още повече затвърждава посоката. Следва драстично намаляване на храната, следене и мерене на кантар по няколко пъти на ден, следене на изпитата вода, изтощителни тренировки и движение. Колкото и ниско да е теглото страдащата от анорексия се вижда дебела, нереалистично приема образа си в огледалото.
Отслабване под нормата, вследствие на недостатъчен прием на основни хранителни вещества води до тежки хранителни дефицити и симптоми като чувство за студ, умора, апатия, запек, болки в стомаха. Като защитен механизъм на организма, настъпват хормонални смущения, които водят до спиране на месечния цикъл. Анорексията може да бъде причина за забавяне на развитието в пубертета, за възникване на остеопороза, увреждане на сърцето, черния дроб, бъбреците, сърдечно – съдови нарушения (нисък пулс и кръвно налягане, замаяност, хипотермия) анемия, болки в гърдите, спад на имунитета, сърдечен арест. Между 5% и 18% от анорексиците умират.
В психически аспект болните губят интерес към социалния живот, не оценяват опасността, често страдат и от депресия. Анорексикът мобилизира цялото си семейство, става център на внимание и нерядко юношите изпитват видимо задоволство от упражняваната власт над родителите си. Понякога гладуващите изпитват чувството на всемогъщество, което ги поставя над човешкия род с неговата прозаична нужда да яде. Показателно е, че старта на една анорексия започва в пубертета когато тялото неизменно се променя, придобива мъжки или женски форми, което изключително тревожи някои юноши. Чрез отслабването те се противопоставят на сексуалността, която по това време дава вече настоятелни сигнали. Често анорексиците не осъзнават действително самоубийствения характер на поведението си. Заиграват се със смъртта, вървейки към едно „несъзнавано самоубийство”, опиянени от чувство за безсмъртие.
За лечението на едно такова опасно състояние най– важно е то да започне навреме. Това е трудно, защото анорексиците се крият дълго и родителите също дълго се надяват това да мине от само себе си. Лечението е различно в зависимост от стадиите на заболяването. След една определена степен на отслабване се налага хоспитализация, за да се извърши захранване със сонда и да се предотврати риска от смърт. То се извършва в психиатрично отделение, под надзора на специалисти в хранителните разстройства. Медицинското третиране е само спасителна мярка, като истинското лечение е посредством психотерапия, която ако е започната навреме би могла да предотврати нуждата от хоспитализация.
Психотерапията трябва да е гъвкава и да държи сметка за обкръжението,защото анорексията е също и провал на словото. Обменът на словото трябва да се възстанови с основните действащи лица, каквито са родителите.
